ПИШУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍШУВАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Пиша¹; писвам². Откога го зел писмото, отишол во некой кьош и го отворил, та го препеал и видел, що пишуал внатре. СбНУ ХIV, 126. Збрале са, мале, збрале са / илядо кола беглички, / я керванджия си нямат, / мен керванджия пишуват. Нар. пес., СбНУ IХ, 75. пишувам се страд. Стара майка продумала: / — Ой ле синко, Станко Дука, / оти, сину, ти остави / на Гюрговден да не служиш? / Грех се тебе, бре, пишува! Нар. пес., СбНУ Х, 17.