ПИЩАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИЩА̀Л
ПИЩА̀Л1м. Остар. и диал. Пищял. Членовете на съборището не рачили да оставет разпънатите на кръстовете, та помолили Пилата да даде воля да пребият пищалите им, за да довършат живота им. Д. Манчев, НН (превод), 118.
ПИЩА̀Л3м. Остар. Старинна пушка, обикн. тежка, която се зарежда откъм цевта. — Аз зная да стрелям с пищал! От сто разкрача улучвам.. — отвърна тя. Д. Рачев, СС, 175.