ПИЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЍЩЕН, ‑щна, ‑щно, мн. ‑щни, прил. Книж. 1. Който се отличава с изключителна красота, богатство, блясък; великолепен, разкошен. Пищен дворец. Пищен интериор.
2. Който се отличава с изключително богатство от багри, форми, орнаменти, украси, видове, разновидности и под.; разкошен, великолепен. А кой може, макар и във въображението си, да обхване многообразието на растителния свят — от бедните лишеи на севера до пищната растителност на тропиците? Хр. Одисеев, ТН, 7. Облякъл пищна арнаутска носия — с дълги чепкени, с кожен силях на кръста .., той беше тържествен и живописен. Д. Спространов, С, 199. Когато пристигнахме в Марсилия, вниманието на футболистите беше привлечено от пищните реклами на някакво кабаре. Др. Асенов, СВ, 65. Той обича и театралния декор, пищните военни тържества,
шумната слава. Е. Каранфилов, Б III, 45. Най-напред около шест месеца [Леонтиев] е секретар на консулството в остров Крит, откъдето отнася за цял живот любов към пищния Юг, към живописната гръцка фустанела. Т. Жечев, БВ, 152.
3. Обикн. за тържествена вечеря, обяд и под. Който се отличава с голямо изобилие и разнообразие на деликатеси, ястия, напитки, сладкиши, плодове и др. На делегацията бе дадена пищна вечеря. △ Пищен прием. △ Пищен коктейл.
4. За реч, език — който е много разкрасен, претрупан, високопарен. Г. Балабанов има един език свой, пищен, риторски, в който мислите се обличат в широки, закръглени фрази. К. Величков, ПССъч VIII, 275. На 24 октомври 1869 г. то [настоятелството] се обръща към букурещките българи от лагера на Хр. Георгиев .. да ги покани да подкрепят чрез "щедрите си десници" издигането на "жив паметник с чисти сърца български, от които вечно да изтича благодатна светлина за най-високото наше общо благополучие..." Хората на Добродетелната дружина не са се трогвали обаче от такава пищна фразеология. М. Арнаудов, БКД, 126. Изданието носело пищно и витиевато .. посвещение на "най-светлия и най-превъзходен сеньор, сеньор Козимо де Медичи. Хр. Ковачевски, СК, 89.
— От рус. пышный. — Друга (остар.) форма: пѝшен.