ПИЩНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍЩНО. Книж. Нареч. от пищен. По улиците се движат рояк велосипедисти, велосипедни рикши и тонги — двуколки .., украсени пищно с пембени, зелени и оранжеви пискюли. Т. Кюранов, АП, 11. Той разглеждаше пищно украсените трапезарии, масите, отрупани със свещници и прибори, пирамидите от бели салфетки. Б. Йосифова, БЧМ, 220. Те вървяха по Бродуей край пищно осветените витрини. Ал. Бабек, МЕ, 139. Мислиш си: пак ще дойде неминуемо пролетта, пищно ще разцъфнат дърветата, ще бухнат житата. П. Михайлов, ПЗ, 160. Все тъй гора от мачти се люлее, / прелитат посребрени облаци от чайки, / трептят начупени, стоцветни отражения, / и зеленеят пищно бреговете. Е. Багряна, СЧ, 22.