ПИЩОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИЩО̀В м. 1. Някогашно късо огнестрелно оръжие, което се пълни откъм отвора на цевта и се подпалва с кремъчен ударник или с капси. От дясната му страна [на Сюлейман ага] стоеше на бял кон главатарят на хората му, човек без косъм по лицето, кьосе, и двете му ръце лежаха върху дръжките на пищовите му. А. Дончев, ВР, 32. Кърджалиите препускаха конете си, гърмяха с пищовите си и викаха. Й. Йовков, СЛ, 122. — Като го гонел караулът снощи, той гръмнал с пищов и наранил заптието. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 47. По стените на дукяна висяха малки и големи медни звънци, овчарски ножове и кремъклии пищови. К. Петканов, ЗлЗ, 161. Нашите по-големи бащи наговориха се да отидат една нощ да им претъпчат седянката. Аз, а̀ко бях по-малък, нали имам хубав силях, нож, пищови .., и аз се приготвих. М. Кънчев, В, 118.
2. Простонар. Пистолет. Все пак ъгълът на окото му успя да зърне как мъжът ловко прехвърли през ръката си тъмния тежък предмет. "Пищов! Истински пищов!" — задъха се от възторг момчето. К. Константинова, НДД, 24. — Ето ти пищовите, баджанак. Тия дни ще получиш и бомби. М. Гръбчева, ВИН, 167. Гледала майката свойто дете, / гледала с мъка сурова, / как очите му бягали все / на бащата в пищова. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 96.
3. Разг. Предварително подготвени от студент (ученик) листчета или тесен лист, навит на руло, с развити въпроси, решени задачи и под., за да бъдат използвани скрито по време на изпит. Асистентът забеляза, че студентът преписва от пищов и го отстрани от изпита.
◊ Гол като пищов. Разг. Който е съвършено беден и няма никакъв имот и никакви средства. И една вечер на тъмно тате дошъл при баба и мама. Казал им, че е гол като пищов, но че е работлив, силен и в градина ще обърне имота им. В. Бончева, АП, 21. На гол корем (тумбак) <чифте> (сребърни) пищови. Разг.; На гол корем <строшен> пищов; на гол тулум пищов<и>. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой няма най-необходимото, а иска да има нещо, без което може. Нова ограда, хубава градина, а читалищното здание вехто, изпокъртено. На гол корем, чифте пищови. Чудомир, Ст, 1970, бр. 1258, 2. То на сиромашка душа гордостта е като на гол корем чифте пищови, ама на̀. Др. Асенов, СВ, 92. Столицата представлява една окончателно обанкрутена община.. Сега столицата нощно време е мрачна, само тук-там, съвсем нарядко, мига по някой полусляп фенер. А пък снощи имаше илюминация! На гол корем пищов. Ал. Константинов, Съч. I, 128-129. Само Дочоолу.. не дойде у нас да види велосипеда, но чухме, че бил казал: "На гол тумбак — пищови!" К. Калчев, ПИЖ, 95.
— От ит. pistola (вер. по собств.) през тур. piştov. — Други (остар. и диал.) форми: пищо̀л, писто̀в, пищох и писто̀л.