ПИЩОВЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЩО̀ВЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от пищов. — Успокой се. С това пищовче никого не мож уби. А ти, бай Ташков, не си дери ризата, ще те бие жена ти — със смях каза Кондарев. Ем. Станев, ИК III и IV, 326. Аз носех две малки пищовчета на пояса си, в силяхлъка запъхнати, и хубав фишеклик (сегашно патронташ), препасан на пояса ми. М. Кънчев, В, 105. Глъчка, викове на продавачи, писък от върбови свирки, гърмежи от пищовчета, големи алени чадъри на лимонададжии. К. Константинов, ППГ, 54.

— Друга (остар. и диал.) форма: пищо̀лче.