ПИЯВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЯ̀ВИЦА¹ ж. 1. Плосък червей със смукало от двата края, който паразитира, като смучe кръв и други телесни течности от живи същества. А джунглата не свършваше. Всеки ден — все същите коварни мочурища, които гъмжаха от пиявици, пълчища пиявици. П. Бобев, К, 8. Докторът се обади строго: — Не, не бива каквито и да е пиявици. Трябва медицински пиявици. Ст. Даскалов, ЕС, 300. А кленът е друго нещо. Той яде малки рибки, яде скакалци, яде пиявици. Ем. Станев, ЯГ, 14. Чичо Горан.. гази наведен из реката и търси пиявици. Елин Пелин, Съч. II, 72. Пиявицата (Hirudo medicinalis). Среща се често из ниските води, предимно в малките тинести изворчета. П. Делирадев, В, 169. ^● Поет. пиявици-вежди. Спокоен бе на майката гласът. / .. / Тогава под пиявиците-вежди / се вдигат две бадемови очи. Бл. Димитрова, Л, 9. А може би, в привечерната позлата, / и днес бродят нашите два силуета. / Широкополите бретонки ги изглеждат / изпод черните си пиявици-вежди / с поглед, като океана син и намръщен. Е. Багряна, ВС, 71. вежди-морски пиявици. Лицето ю [на Русена] като ясно слънце, / бело гръло — дзвездна вечерница, / цръни очи — гюлове стамболки, / гайтан вежди — морски пиявици. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 47. Вежди ти са, леле Цоне, / морски пиявици. Нар. пес., СбВСтТ, 500. Стремкините вежди, мале мила, — морски пиявици. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39.

2. Само мн. Зоол. Клас прешленести червеи, около 400 вида, с плоско тяло до 15 см, снабдено на двата края със смукало, които са паразити (смучат кръв и др. течности от животните) и обитават обикн. сладки води. Hirudinca.

◊ Вежди тънки (извити, източени) като пиявици; вежди като морски пиявици. Разг. Много тънки и силно извити, изписани вежди. Пенка, момиче с дълбоки черни очи, с извити като пиявици вежди и с хубаво бяло лице, изглеждаше особено срамежлива и някак като наплашена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 13. Много красива беше Фатме. Лицето ѝ наистина беше чисто и бяло като мляко, с черни гарванови коси, с тънки като пиявици вежди. Б. Несторов, СР, 8. Влиза млада булка, страните ѝ червени, пълни, ще се пукнат, веждите ѝ източени като пиявици. Й. Йовков, СЛ, 81. Впивам се като пиявица в някого или в нещо. Разг. 1. Стремя се, опитвам се да изтръгна, извлека материална облага от някого или нещо, като го експлоатирам. — Крайно бедни евреи — и двамата. Като пиявици щяха да се впият в мене, да искат какво ли не. П. Спасов, ХлХ, 392. 2. За мисъл, идея — загнездвам се у някого и непрекъснато, натрапчиво го безпокоя, измъчвам. Загнезди се тая мисъл в главата на Иван, впи се като пиявица в мозъка му и започна да го измъчва непрестанно. Св. Минков, ПК, 30. Смуча (изсмуквам / изсмуча) като пиявица някого или нещо. Разг. 1. Стремя се, опитвам се да използвам някого или нещо, да извлека материални облаги от някого, нещо. — Четири години си използвал нивата ми. — Ти ме използва четири години, ти ме смука като пиявица! — изрева Илия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 332. 2. За болест — отнемам силите, здравето на някого; омаломощавам. Съсипа го проклетата треска .. От един месец го разтресе пак, давеше го всеки ден, изсмукваше му силите като пиявица, краката му едва се влачеха, ръцете му висяха като отсечени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 136.

ПИЯ̀ВИЦА² ж. Опасен и мъчноизкореним плевел в посевите, с отровни семена. Lolium temulentum. Пиявицата е една трева (Lolium temulentum), опасен плевел в посевите и мъчно изкореним, защото зърната му могат да лежат няколко години в земята, без да изгубят кълняемостта си. ПН, 1932, кн. 2, 32.