ПИЯЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЯЛЪ̀К, мн. няма, м. Събир. Диал. 1. Вино и ракия, които се пият, се изпиват. Той не уважаваше ония мъже, които даваха парите си за пиялък. Кр. Григоров, ТЧ, 19. Колко пиялък арчиш на годината? СбНУ ХLII, 272. По трапезата имало млого и секакви манджи и пиялък. СбНУ VIII, 176.

2. Пиене на алкохол. Не дочака Ванчо Зелника, който беше обещал да почерпи свидетелите си в Алексовата кръчма. — Не му ща нито почерпушката, нито пиялъка — рече Танчо и с бързи крачки се понесе накъм Гороцвет. Кр. Григоров, ТГ, 19.

— Друга форма: пиелѝк.