ПИЯНЍЩЕ

ПИЯНЍЩЕ, мн. ‑а, ср. Разг. Пренебр. Увел. от пияница. — Още същата вечер, когато избяга жената, се натрясках. И сега съм пияница, посмешището на града.. Той пак се обърна към съседната маса: — Паскале, нали съм най-голямото пиянище в града? Кажи де? П. Бобев, ГЮМ, 83. Най-непоносими бяха ругатните на Кемера, закоравяло пиянище, който още от портата се нахвърляше на Яшар и биеше конете. Ст. Поптонев, ОБЛ, 135.

Списък на думите по буква