ПИЯНЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЯНЛЪ̀К м. Простонар. Пиянство. Ако изчука някоя пара — тя отиваше по пиянлък: инак ходеше окъсан, одърпан, да те е страх да го [Иго] погледнеш. М. Георгиев, Избр. разк. 112. От пиянлъка само бях успял да се опазя. Б. Райнов, ЧЪ, 176.