ПИЯТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЯ̀ТО, мн. ‑а, ср. Диал. Плитка чиния. Калугерицата усмихнато ги приимаше и изпращаше; а Рада, в чиста черна роклица, подаваше сладко и кафе на червено пиято. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 63. Влезе откъм съседната готварница Ния Глаушева с четири пията в широк поднос. Тя сложи първото пиято пред госта. Д. Талев, И, 47.

— От гр. πιάτο(ν).