ПИЯ̀ЧКА1 ж. Разг. 1. Жена пияч.
2. Пиене на алкохол. — И отново черпня, поливка и пиячка на село за хубавата работа — прекъснаха разказа на Яким. Б. Обретенов, С, 84.
ПИЯ̀ЧКА2 ж. Спиртно питие. Току-що се канеше вече да излезе и Йончоолу, когато в кръчмата влезе Гайдарят, общинският барабанчик. — Дай му една пиячка, какво му душа сака — поръча Йончоолу. В. Нешков, Н II, 215.