ПЛАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който е синеок и русокос. До тях две госпожи, една млада, плава и хубавица.. и възрастна въздебеличка жена, приказваха. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 142. Мито беше плав, а Райчо клонеше към брюнетите. Сл. Трънски, Н, 405. Очи плави, сърце плахо. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 38.