ПЛАВА̀К

ПЛАВА̀К м. Диал. Нанос от дребни предмети, клечки, боклуци, който се носи, влачи от течащи води обикн. на река; плавей, плавой, плавот, плавут, плевак. Овчаря се изстъпи на върхът. Под него — преляла брегове — мъкне плавакът си Тунджа. П. Тодоров, И I, 6. Придошлата река влачеше с шеметен рев плавак и дървета. Ем. Станев, ИК II, 33. Че се хвърли Янко юнак / да преплава Синьо море. / Синьо море плавак носи, / завъртя го, удави го. Нар. пес., СбВСт, 126.

Списък на думите по буква