ПЛАВАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАВА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Моряк или пътник на кораб; мореплавател. Шумната навалица ни изфърли на свободното пространство и ние си отдъхнахме като плаватели, претърпели корабокрушение. Ив. Вазов, Съч. VII, 158.