ПЛАВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. За река, канал и др. — по който може да се плава, плува. Най-голямата и единствена плавателна река, която протича покрай бреговете на Княжеството, е Дунава. А. "България", 21. Тази северна Венеция [Стокхолм] е застроена върху двата бряга на протока и няколкото островчета, отделени с плавателни канали и съединени с мостове. Кр. Белев, З, 22. Големите реки и езера в Европа служат като евтини водни пътища. Това им значение се увеличава чрез свързването им с плавателни канали. Геогр. VI кл, 24.

2. Който служи за плаване, който е предназначен за плаване. Пощенската кутия [в Галапагос] представлява празна бъчва, боядисана в бяло, привързана на стълб край плажа на Флореана. Всеки плавателен съд — от китобоен кораб до рибарска лодка — се отбива, взема кореспонденцията и я пренася до пощите в Панама или Сан Диего. Н. Боев, Г, 23. Когато хората се учат да плават, служат си с кратуни или с плавателен пояс. Плавателните пояси са големи гумени пръстени или кълба, пълни с въздух. Физ. VI кл, 61.

◊ Плавателен мехур. Биол. Орган у някои видове риби, който е изпълнен с въздух и подпомага плуването и движението им по и във вода на различни дълбочини. Плуването на шарана на различни дълбочини се улеснява от плавателен мехур. Той е разположен в коремната кухина. Зоол. VII кл, 67-68. Плаветелен съд. Мор. Лодка, кораб, параход и под. транспортно средство, с което човек или товари се придвижват по вода. Плавателна ципа. Биол. Съединителна кожица, кожеста тъкан, при водоплаващи бозайници, която е между пръстите на крайниците им. Крокодилът имаше на предните си крака пет свободни пръста, а на задните четири, съединени с плавателна ципа. Гр. Угаров, ПСЗ, 544. Краката на бобъра са къси. Предните са значително по-слаби от задните, пръстите на които са снабдени с плавателна ципа. Е. Аврамова, МС, 23.