ПЛА̀ВЕН

ПЛА̀ВЕН1, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който се извършва без резки движения, постепенно, ритмично. Висока и стройна бе тази Гюла, с една плавна, разлюляна походка, дето само не прекършваше кръста ѝ, та подлудяваше де що имаше ерген в селото. В. Милев, РК, 93. Говореше тихо, меко, провлечено, с плавни ръкомахания — като патриций. Й. Вълчев, СКН, 24. Даскала наблюдаваше плавния галоп на коня — така

неочаквано появил се в полето. К. Колев, ТЕ, 111. Всяка сутрин орелът се издигаше високо към небето, където описваше плавни и широки кръгове. Ем. Станев, ПГВ, 15. По плавното возене и по тропота на конските копита Васил разбра, че е в шейна и че пътува занякъде. Ив. Планински, БС, 15.

2. За процес — който се извършва, става постепенно, равномерно, преливно, без внезапни или резки нарушения на ритъма. За увеличаване на скоростта [на ракетата] и за по-плавно изтичане на газовете към отвора на горивната камера е прикрепена разширяваща се конична тръба, наречена реактивно сопло. К, 1963, кн. 2, 8. Самата Земя има твърде характерен и твърде красив синкав ореол. Този ореол се вижда много добре, когато наблюдаваш хоризонта. Виждаш плавното преминаване от нежно-небесния през светло-синия, тъмно-синия, виолетовия към съвсем черния цвят. ВН, 1961, бр. 2997, 1.

3. Прен. За звук, шум и под. — който се разпростира, разнася по-бавно, леко; преливащ, преливен. Зачуха се тънки, мелодични звукове .. Те се лееха плавни и сребристи, издигаха се нежно, понижаваха се сладостно. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 185. Не виждах добре лицето ѝ, но гласът ѝ звучеше ясно. Той беше такъв плавен и особено мелодичен, сякаш тя се готвеше да запее. Л. Александрова, ИЕЩ, 16. Оркестърът не спираше и в залата непрекъснато отекваха ту игривите звуци на някоя румба, ту плавните напеви на някое аржентинско танго. Ал. Бабек, МЕ, 256. А тръбите, може би бяха до пет или шест, стройно и мощно извиха някаква плавна мелодия, разделиха се на две партии и се запреплитаха, после пак се сляха в един мощен звук. Д. Талев, И, 566.

4. Прен. За реч, език — който се изказва, изговаря гладко, спокойно, без бързане, затруднения или запъване и се възприема ясно и леко. В своите комически пиеси Войников се чувствува по-свободен.., езикът му .. става лек, приятен, плавен. К. Величков, ПССъч. VIII, 133. Величков обайваше винаги с възторжената си пламенна реч, която се лееше из устата му плавна, убеждена, чарующа. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 93. И като поглади хубавите си черни мустачки, той разви — с плавна, даже твърде изискана реч — някаква историческа теза. А. Страшимиров, Съч. V, 191. "Анга" прекрачи тесните граници на националното .. Макар и написана направо на чужд език, тя има хубав и плавен стил. Б. Шивачев, Съч. I, 82. Плавен разказ. Плавен стих.

ПЛА̀ВЕН

ПЛА̀ВЕН2, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. За метал, руда — който е станал чист след промиване с вода. Жителите на тия села плавеха руда и я отнасяха в няколкото малки видни, собственост на местни селяни, които топяха рудата и продаваха кюлчетата желязо на самоковските маданджии по предварително уговорени цени. Тогава защо да не продават и плавена руда? А. Христофоров, А, 74. Не достигнало на Бога / от сухо злато плавено / манастир да си догради. Нар. пес., СбБрМ, 113.

ПЛА̀ВЕН

ПЛА̀ВЕН3, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Диал. Сивосин или бяложълт.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

Списък на думите по буква