ПЛАВУТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАВУ̀Т м. Диал. Нанос от дребни предмети, клечки, боклуци, който се носи, влачи от течащи води, обикн. на река; плавак, плавей, плавой, плавот, плевак. И Витен беше притекал, / три дни седехме край Витен, / дано се Витен претече — / той ми по-голем дохожда, / та дребен плавут носеше: / връбите сас коренете, / буките сас връховете, / а кащите с темелете. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. Дотекла е Реда река / и си носи дребен плавут, / вов плавута малка мома. Нар. пес., СбНУ VIII, 6.