ПЛА̀ВЯ

ПЛА̀ВЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. 1. Плакна, изплаквам дрехи, пране обилно с вода, за да се отмие сапуна, праха за пране и под. Наоколо ѝ имаше струпани куп платна, които плавеше във водата. П. Константинов, ПИГ, 139. Носеше на рамо кобилица с дрехи. Ходила бе на реката да ги плави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 188. Майка ми замълча и наведе глава над коритото.., още плавеше дрехите. Ст. Стратиев, ПП, 41.

2. Прочиствам, промивам руда, пясък обилно с вода или друга течност, за да отделя някакъв метал. Тогава плавили [от рудниците] много олово и сребро и в реките промивали много злато. Вл. Свинтила, СЗЗ, 300. Рано са пошли два брата / на бели Дунав за вода / да плават сребро и злато. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 166. плавя се страд. В реката [Огоста] още в римско време се е плавело злато, изпращано на императора Август. О, 1978, кн. 6, 19.

Списък на думите по буква