ПЛАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀ДВАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. Пладнувам. И доде припече, той [Велю] е прехвърлил един връх и наредил по него откосите, като дълги зелени пояси. Чак когато се спре слънцето над главата му, ще седне да пладва. Надве-натри ще се наяде — както се яде на полето. Ил. Волен, ДД, 53. Който лете пладва, зиме гладува. Погов.