ПЛАДНАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАДНА̀Р, ‑ят, ‑я, м. Полит. Член на фракцията "Пладне" в БЗНС преди Втората световна война; пладненец. Това са пладнарите. Те единствени разстройват идиличнато дело на Народния блок. Пл, 1934, бр. 1561, 1.