ПЛА̀ДНИНА̀

ПЛА̀ДНИНА̀ ж. Диал. Пладне1; пладина, пладня. — Чухте ли какво казаха снощи за времето? — От пладнина сетне щяло да вали — отговори баба Минка. Н. Хайтов, ШГ, 59-60. Провикваха се весели гласове: — Чакайте, хей! Керванът се разкъса. — Чакаме, чакаме. Сядаме на пладнина .. Пладнуваха и пак продължиха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 206. — Ти, Севде, какво правиш? — Сложих малко фасул да сваря за пладнина. Г. Караславов, С, 226.

— Друга форма: планѝна.

Списък на думите по буква