ПЛАДНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАДНУ̀ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от пладнувам; пладнушка. Той зе мотиката от Тинка и да ѝ доизкара браздата, пък нея прати да слага за пладнуване. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 258. Ахчията и слугите със слугините бяха сложили на чардаците пред колибите и пладнуването се захвана. Ц. Гинчев, ГК, 263. Когато дойде време за пладнуване, той спря прибойчани в една горичка, до извор. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 387. Превали пладне, захлади се, биволите и воловете сами се раздигаха от пладнуването. Д. Яръмов, БП, 79.