ПЛАЗМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀ЗМА¹ ж. Биол. 1. Течна съставна част на кръвта, активно съдържание на клетката, което обгражда ядрото ѝ.

2. Течна съставна част на кръвта, в която се намират формиращите я елементи и представлява колоиден разтвор от белтъчини, органични и неорганични съединения (витамини, микроелементи и под.), пигменти. Радиоактивния йод .. се използува за лекуване на базедовата болест, при която щитовидната жлеза се увеличава и изработва по-голямо количество хормони. Затова тя изразходва повече йод, който се изземва от плазмата на кръвта. Е. Киркова, АМ, 65.

— От фр. plasma.

ПЛА̀ЗМА² ж. 1. Физ. Силно йонизиран газ, получен при висока температура (напр. в звездите), който съдържа почти еднакво количество положителни и отрицателни частици, добър проводник на електричество, взаимодействащ и с магнитни полета. Неговото [на слънцето] вещество се намира почти изцяло в състояние на плазма. Тя се поражда от свръхвисоките милионградусни температури на ядрената реакция, която милиарди години протича в недрата на звездите. К. Кузов, ПВС, 95. Слънчевата корона е силно разредена плазма. ПЗ, 1981, кн. 10, 14.

2. Астрон. Такъв газ, приеман за четвърто състояние на веществата в космическото пространство. Четвъртото [агрегатно] състояние на веществото е малко известно, защото при обикновени условия то почти не се среща на Земята. Американският учен-физик И. Лангмюир, който още от преди тридесет години го изучава, му дава през 1924 година името плазма. НТМ, 1961, кн. 10, 7. От твърда, течна и газообразна материя се състои само незначителна част от вселената, останалият свят е построен от плазма. НТМ, 1967, кн. 226, 15.

— От фр. plasma.