ПЛАКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀КА ж. 1. Стъклена плочка за фотографски негатив. Движението на излъчванията било проследено с помощта на фотографски плаки. Вл. Андреев, АЕ, 8-9. Не стоеше в бездействие и фотографът: той си приготвяше плаките. Ив. Вазов, Съч. ХV, 143.

2. Книж. Голям орден, който се носи на фрак отляво на пояса (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).

3. Диал. Каменна плоча, върху която се пише. Първите упражнения са извършват на черната дъска с тебешир и с калем на плаката. Р. Каролев, РЗМ, 37.

— От гр. πλαξ 'плоча' през фр. plaquе.