ПЛА̀КАЛКА ж. Диал. Оплаквачка; плакачка. Пинговчето държеше дървен кръст, стар свещеник разлюляваше кадило, а зад ковчега вървеше с твърди стъпки учителката Одринлиева. Тя беше повела със себе си и две плакалки, които хленчеха. А. Страшимиров, Съч. V, 348.