ПЛАКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀КАНЕ, мн. няма, ср. Плач, плачене. А ти — забрави ли ме, / ослепя ли от плакане, / онемя ли от чакане? Е. Багряна, ЗМ, 71. Тоя глас не е на песен, / нело е глас на плакан'е. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 144. Като си у тях отишле, / както си жално плачели [децата], / и тъй си трите умрели / от глад и от плакане. Нар. пес., СбВСт, 451.