ПЛА̀КВАМ, ‑аш, несв.; пла̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. Заплаквам. Та чули ли сте а или не, / какво е ново станало / във Кукленския манастир. / Триста са пушки пукнали, / триста юнаци паднали, / триста са майки плакнали. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 17.