ПЛАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀М, пла̀мът, пла̀ма, мн. няма, м. Поет. 1. Пламък, огън. — Порти да целуна — плам ще загасяваш../ Либе, отвори ми! — не ме ли познаваш? П. К. Яворов, Мис., 1901, кн. 5-6, 187. Да блесне мълния и плам / над рухващия златен храм! Хр. Смирненски, Съч. I, 86.

2. Блясък, сияние, светлина. Иде с прохлада жадувана вечер, / с плам на светулки, с приспивка. Ем. Попдимитров, К, 46. Рой звездици ясни / греят с чуден плам. Ц. Церковски, Съч. I, 149.

3. Руменина, червенина. То срамежливо прекрачи прага и едва като доближи до него цялото в плам, се засмя с меките си, детски, румени устни и извика: — Добре дошъл, бате Петко! Ст. Даскалов, СЛ, 20.

4. Прен. Страст, въодушевление, жар. Борбата обаче не пречела на двете църкви да преследват еретиците с еднакъв плам. Ем. Манов, ПУ, 14. Идеята за съединението трябва да стане политическо движение и тогава народът ще я доведе до успех с оня плам, с който въстана през април, а после се би на Шипка. В. Геновска, СГ, 175. Няма веч оръжье! Има хекатомба! / Всяко дърво меч е, всякой камък — бомба, / всяко нещо — удар, всяка душа — плам. Ив. Вазов, Съч. I, 204. Млади български юнаци / явяват се там, / на чела им левски знаци / в очите им плам. Ив. Вазов, Съч. I, 24. Любовен плам.

5. Прен. Вдъхновение, огън (в 13 знач.), искра (във 2 знач.), блясък. Грей божий плам на

всякого в душата / и му целта високо осветлява. П. П. Славейков, Събр. Съч. I, 79. Погледни, ний сме вече и двамата стари, / младостта неусетно изтля. — / Ето: първи сняг моите къдри прошари, / твоят поглед е благ, но без плам. Е. Багряна, ВС, 48.