ПЛАМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀МЕН м. Диал. Пламък; пламик, пламник. Въглища.. не могат да горят без пламен. Д. Мутева, ЕИ, 137. Сум запалила девет амбари, / девет амбари бяла ченица. / Кога гореше бяла ченица, / дор на небеси пламен гореше. Нар. пес., СбБрМ, 343. Ела ми, ела, севдице, / син пламен гориш на сор‑

це. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 184. Яз запалиф, мила майко, она лепа църква. / Кога гореа, мила майко, младите момчина, / сини пламни, мила майко, тога м' излегв'е. Нар. пес., СбБрМ, 336.

— Друга форма: пла̀мян.

ПЛА̀МЕН¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Поет. Пламенен. Девойката наведе глава.. Въздъхна. В тая въздишка имаше пламен копнеж за оня вълшебен свят, който шуми покрай хората, но те не го виждат. А. Каралийчев, ПГ, 29. Обичам те, роден език, / .. жив израз и клик / на мисъл, на блян, на дух пламен. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 145. От пламен устрем те опиха се сами: / Къще що български земи — / в едно да ги сберат. К. Христов, ЧБ, 259.

ПЛА̀МЕН², ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Спец. Който се отнася до пламване и пламък; пламъков. Пламна точка на нефтопродуктите е температурата, при която смес от парите им и въздух се запалват при приближаване на пламък. К. Дойчев, МП (превод), 155. Пламни температури.