ПЛА̀МЕНЕН

ПЛА̀МЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Който е горещ като пламък. Слънцето пламенно спряло в небето:/ жетви дозряват под сетното лято. Ем. Попдимитров, К, 34.

2. Който е червеникав като пламък. И щом издъхне пламенна зорница, / от изток, празнично заруменен, / на лъчезарна росна колесница / пониса се на път чаровний ден. Д. Дебелянов, С 1936, 30. С облаци пламенни, ярки, сребристи / слънце-художник лазурите пише. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 148. Далече там над Средна гора / светлее вече пламенна заря. Ем. Попдимитров, СР, 24.

3. Който е способен на силни изживявания, преживявания, чувства; буен. Кукушани като истински южани са пламенни и възторжени. Знаят да се гиздят и веселят. Д. Спространов, С, 72. Хората, които живеят тук, са черни, но безгрижни и свободни, пламенни и страстни в любовта. Й. Йовков, Разк. II, 12.

4. За чувства, душевно състояние, действие — който е силен, неудържим; буен, възторжен. Уверен ли беше [Раковски] в това, което говореше? Друмев нямаше причини да се съмнява. Пламенният порив, който бе виждал да се разпалва в настойника му, колчем говореше за предстоящата борба, сега лъхаше от всяка негова дума. Ст. Дичев, ЗС I, 220. Знаеше се вече какво може и какво трябва да се направи.. И радостното упование и пламенният гняв избликват с такава сила, че докарват сълзи на очите. Й. Йовков, Разк. II, 215. Той се възхищаваше от нея само защото в личността ѝ гореше британският бяс, авантюризъм и пламенната смелост на една леди Стенхоуп. Д. Димов, ОД, 160-161. В Пан Тадеуш.. е извадена любовта в разните нейни типични прояви, от най-наивните и нежните, до буйните пориви на пламенна страст. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 111. А ние бяхме на другия край на света от нея, парясани в чужди нам народ .., дето никого не интересуваха нашите чувства и пламенни копнения. Ив. Вазов, Съч. VII, 180.

5. Прен. Който е изпълнен със силни чувства. А в себе си страдаше по нея [Мария]. Страдаше с цялата си пламенна, чиста душа. П. Константинов, ПИГ, 16. Бедните, но с пламенни сърца момци били готови на смъртен подвиг, за да спечелят тая планинска царица. Елин Пелин, Съч. I, 105. Но щом те, кат цветенце нежно, / вземах аз във свойте ръце — / и пламенна младост посърна, увяхна / от жара на болното мое сърце. К. Христов, ВС, 54. // Който е израз на силни чувства. Аз стоя вярна на обещанието си и всеки ден ти изпращам оттук своите пламенни целувки. Д. Калфов, ПЮН, 104. Пламенна любов.

6. За поглед, очи — който изразява силни, страстни чувства. Младият мъж вдигна очи към Анастасия, долови пламенния ѝ поглед зад притворените клепачи. В. Геновска, СГ, 159. Инак ние не бихме се обичали, шепнеше Рада, като го гледаше с големите си пламенни очи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 76.

7. За думи, реч, слово и под. — който изразява силни чувства, страсти. Марина се вслуша в пламенните думи на песента: "Боят настана, тупат сърца ни". П. Стъпов, ЖСН, 237-238. Величков обайваше винаги с възторжената си и пламенна реч. К. Величков, ПССъч. I, VII. Трайко .. взе да забелязва, че тоя път неговите обвинителни слова, неговите пламенни речи не произвеждат вече такова впечатление у селяните, каквото произвеждаха по-рано. Т. Влайков, Съч. III, 298. Той изпъчи гърди, спусна наполовина клепки и като гледаше изпод тях там някъде, към края на салона.., започна да рецитира пламенни стихове из "Гяура". Ст. Дичев, ЗС I, 298. Неговите [на Смирненски] първи пламенни пролетарски стохотворения ние знаехме наизуст. А. Каралийчев, С, 199. Звучи мойта пламенна лирика / далеко из шумния мир, / прокудени сънища сбира / за белия ангелски пир. Т. Траянов, Съч. III, 46.

Списък на думите по буква