ПЛАМЕНЀЯ

ПЛАМЕНЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. пламеня̀л, ‑а, ‑о, мн. пламенѐли, несв., непрех. 1. Горя с пламък. Във огнището главните / праскат, ярко пламенеят. Ив. Вазов, съч. ХХVIII, 179. Гърмят тръби, пожари пламенеят / и на зарята меч лъщи до меч. В. Карагьозов, Избр. пр, 76.

2. Излъчвам или отразявам светлина като пламък. Гледаме земята. Там забелязваме сега селищата, които пламенеят в необятната тъмна шир, като огнени острови.

Н. Фурнаджиев, МП, 8. Пашата посочи към масичката от лявата си страна. Там бяха поставени бакшишите: кожена кисия с .. лири, половината изтекли навън така, че събираха слънчевите лъчи, пламенееха — чисто злато. Г. Манов, КД, 76.

3. Имам цвят като на пламък; червенея, аленея. Изток вече пламенееше. През тъмночервените облаци надничаше розовото чело на слънцето. Кр. Кръстев, К, 36. По балконите и прозорците са увиснали аспарагуси, пламенеят мушкати. ВН, 1961, бр. 3105, 2.

4. Прен. Червенея, зачервявам се, изчервявам се. Отвориха му вратата и той [Красимир] влезе. Между алените връзки лицето му пламенееше. Ст. Даскалов, БП, 150. А Иринино лице / ту бледней, ту пламенее. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 36.

5. Прен. Поет. Обзет съм от някакво много силно желание, чувство; копнея, горя, изгарям. Дете, дете, ти нивга няма, / доде у теб невинност светла грей, / да разбереш с каква любов голяма / душата ми за тебе пламеней. К. Величков, ПССъч. II, 5.

Списък на думите по буква