ПЛА̀МНУВАМ

ПЛА̀МНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); пла̀мна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Пламвам. Отидох си у дома. Къщата ми до колене пълна с вода. Баща ми пали свещ, но не пламнува. М. Кънчев, В, 362. И очи му гневни пламнуват от злост. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 52.

Списък на думите по буква