ПЛАМТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАМТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, несв., непрех. 1. Горя със силен, буен пламък. От тъмното изниква Лукан: — Ха добре дошли! В огнището на сайванта пламти огън. К. Константинов, СЧЗ, 180. Пламти разгорелият огън и греем се край него. Т. Влайков, Пр I, 303. Литургията се извършваше извън стените на храма, там ечаха песнопенията, пламтяха тържествено свещите на богомолците, а в черквата беше сумрачно. А. Гуляшки, ЗВ, 51. Къщата още не бе засегната от огъня, но околните къщи пламтяха и бързо го докарваха към нея. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 165. Денем и нощем пламтели пещите на "видните" и ненаситно поглъщали огромни количества въглища. Н. Хайтов, ПП, 46.

2. Прен. Излъчвам светлина или топлина. Слънчевото търкало се плува нагоре, светлее, блещи, лъска, пламти. Ив. Вазов, Съч. ХII, 5-6. Там през листака и клоните снопове слънчеви лъчи се прострелваха, трептяха призрачно и пламтяха долу всред мрачните, обрасли в мъх дънери. Ст. Дичев, ЗС I, 475. Цяла нощ върху небето пламтеше чудното северно сияние. Св. Минков, СЦ (превод), 59. Беше задушно, въздухът пламтеше и всичко почиваше. Д. Фучеджиев, Р, 53. А наоколо бе блеснал хубав зимен ден. Слънцето се бе гмурнало в чистата небесна синева, долу беше тихо и топло, снегът пламтеше с бели пламъци. Д. Талев, И, 242-243. Но чудо веднаж в годината става / в полунощ тук: блясват светила, / пламти полилеят и храма огрява. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 101. Целият Ню Йорк пламтеше от светлини. Г. Белев, КВА, 321.

3. Прен. За тон, боя, багра, цвят, обикн. червен, жълт, жълточервен или синкав — изпъквам с яркостта си подобно на пламък. Там, при закритите със златист плюш прозорци, той видя не много висок човек в кариран жакет. На врата му пламтеше ярка, червена кордела. Ст. Дичев, ЗС I, 293. В очите ѝ се отразяваха и пламъчето на нейната свещ, и хилядите светлинки и отблясъци наоколо, а косите ѝ пламтяха като венец, изплетен от съвсем тънки, златни нишки. Д. Талев, СК, 85. На дългото въже .. бяха прострени току що изпраните черги.. Те весело пламтяха на слънцето с червени, жълти и сини шарки. Т. Харманджиев, КЕД, 65. Денят е неделен, тих и слънчев, в дворовете, пометени като одаи, буйно пламтят гергини, фунийки и мушкато. К. Константинов, НЗХ, 9. Той [еленът] се преселваше окончателно във високите и просторни поляни по върховете на планината, обрасли със сочна, млада трева, между която цъфтяха лютичета, пламтяха жълтите минзухари и нежно намирисваха теменугите. Ем. Станев, ПЕГ, 30. На много места край плета тато беше посадил овощни дървета, а мама — розови храсти, които до късна пролет пламтяха с белите си и червени уханни трендафили. Г. Русафов, ИТБД, 39.

4. За лице на човек — имам червен, ален цвят. Нона, чиито бузи още пламтяха от студа, беше облечена в синя тафтена рокля. А. Гуляшки, ЗВ, 425. Бузите ѝ също пламтяха зачервени. М. Марчевски, ТС, 72.

5. Обикн. за лице, ръце, крака — много съм топъл. И двете му ръце пламтяха, сякаш държеше не дървените гребла, а нагорещено желязо. П. Вежинов, ДБ, 165. — Вие сте били много горещ човек .. Ръката ви просто пламти! А. Гуляшки, МТС, 90. Новината се бе разнесла и Цеца вече я знаеше. Цяла изтръпнала, тя си чакаше реда и главата ѝ пламтеше. Б. Болгар, Б, 44. Пот от челата / обилен струи се, пламтят им нозете, / и ризите лепнат под раници тежки. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 201. Лазар се нахвърли върху жена си с алчност,.. Усетил пламтящия ѝ дъх върху лицето си, той цял се загуби в малките ѝ ръце. Д. Талев, ПК, 111.

6. Прен. Обикн. с предл. от. За лице, очи, поглед и под. — изразявам някакво силно чувство, преживяване с особен блясък в очите или червенина на лицето си. Лицето ѝ пламтеше от решителност. Д. Димов, ОД, 161. Лицето ѝ беше станало ясно, а погледът ѝ пламтеше от вдъхновение. Ив. Вазов, Съч. ХII, 74. Този път Гунка разказа всичко на баба Марга, без плач, без сълзи. Устните ѝ бяха стиснати ядно, в очите ѝ пламтеше гняв. Г. Райчев, ЗК, 205. Кочо влезе усмихнат, отиде и подаде любеницата на Ния, а ушите му пламтяха от радостно смущение. Д. Талев, ПК, 10. Пламтят очите на свирепи франки — / пощада никому не дава властен меч! Н. Райнов, ВДБ, 44.

7. Прен. Обикн. с предлог от. Обзет съм, обхванат съм изцяло от някакво силно чувство, идея; горя. Гласът му ехти като ерихонска тръба. Целият пламти от напрежение и силни чувства. Те напират и клокочат като струя на планински източник. А. Каралийчев, С, 273. Настойчивата сила, с която говореше, отново сбра погледите на четниците върху Левски. И за да ги накара да пламнат от желание, както пламтеше той самият, той прибави на гласа си нов жар. Ст. Дичев, ЗС I, 499. Читателю, ти пламтиш от възмущение пред перспективата на една световна ядрена катастрофа. Б. Илиева, КХСН, 93. Св. Димитрий Ростовски през сичкото время на живота си пламтял с най-гореща любов към Господа, и словом, и делом поддържал благочестието около себе си. Д. Душанов, ИПХЧ, 225. Когато в ранна утрин изток се топи / в море от пламък златоален — / върви той

редом с бледоликите тълпи / и сам пламти от гняв запален. Хр. Смирненски, Съч. I, 29. Как чувствам се с душа свободна, / за подвиг и живот пламтя. Н. Ракитин, ЧЛ, 29.

8. Прен. За чувство, емоция — проявявам се със сила и обикн. трайно, продължително; горя. Борислав е замесен от същото тесто, от каквото и другите. Ако той стоически понася загубата на Тамара, яростта все ще пламти глухо в гърдите му против Асеня. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 32. Такава беше тя [Ния] и в своята обич към Лазара, която изпълваше властно цялото ѝ същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея. Д. Талев, ПК, 108. Апостол Павел не е майстор в изкуството на словото, но вярата, която пламти в посланията му, как чудо заменява изкуството. К. Величков, ПССъч. III, 135. А столицата възмутена, негодуванието пламти, "народът" прави митинг при Свети Крал. Ив. Вазов, Съч. IХ, 150. Момково сърце немирно / пещ е съща, де безспирно / .. / страст пламти. П. К. Яворов, Съч. I, 12.

9. Прен. За война, бой, битка и под. — проявявам се, развивам се с голяма сила, бурно, ожесточено. На участъка пред воденицата беше тихо. Но от двете страни по цялата позиция на отбраняващия се полк.., дето бяха съветските части, боят пламтеше. Ив. Мартинов, ПМ, 123. Тая война пламтяла по Франция, Нидерландия, Испания .. и по море. ВИ, 155. Делхи никак ся не предава. По други места пламти метеж. БДн, 1857, бр. 9, 36.