ПЛАНЀТ, м. Сел.-стоп. Ръчен култиватор, който се използва за обработка на междуредията при окопните култури чрез нискорежещи или разрохкващи лемежи.
— От фр. planette 'струг'. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи..., 1982.