ПЛАНЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛАНЀТА ж. 1. Астрон. Твърдо кълбовидно небесно тяло от Слънчевата система, което обикаля по орбита около Слънцето, получава от него топлина и свети с отразена светлина. Земята е планета, която според някои учени е откъсната някога, преди милиони, милиони години от Слънцето. Г. Томалевски, АН, 214. Човекът, тръгнал да търси живот на други планети, трябва най-сетне да отговори на въпросите, що е живот, кои са материалните му носители и как се предават те от поколение на поколение. Хр. Одисеев, ТН, 3. Това е Юпитер, най-огромната планета от слънчевата система. Елин Пелин, ЯБЛ, 50. Всички тия 10 тела обикалят около Солнцето както и нашата Земля, по своята еклиптика.. Всички тия тела са називат планети и при това планети первостепенни; они заедно със Землята са 11. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 87. Бих влезнал във взривна/ ракета, самичък/ бих търсил/ в простора/ далечна/ планета. Н. Вапцаров, Стих., 16. В нашата слънчева система са открити десет планети — Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон и Херон.
2. Такова небесно тяло, което поради отразената от Слънцето светлина се възприема на нощното небе от Земята като звезда. Още от дълбока древност хората са забелязали пет светила, които непрекъснато менят местата си по отношение на останалите "неподвижни" звезди. Те са били наречени планети, което означава "блуждаещи". Н. Николов и др. СС, 7. Звездите ся разликуват помежду си и ся разделят на звезди постояни, тоест неподвижни .. и на планети или звезди движими, защото тия ся въртят за много или малко время около Слънцето. Ем. Васкидович, ПП, 6. Народът ни е дал на планетата Венера поетичното име звезда Вечерница или Зорница заради красивата ѝ блестяща светлина.
3. Земното кълбо, земята, върху която живее човечеството. Планетата е люлка на разума, но не бива вечно да се живее в люлка. Човечеството не ще остане са̀мо на Земята. Матем., 1965, кн. 1, 1. Глобализацията на планетата се дължи на бурното развитие на информатиката и компютърните технологии. ● Прен. Индивидуалност, духовен мир, свят. Всъщност иначе не можеше да живее, да почива, който има време, всеки човек си е отделна планета. Д. Фучеджиев, Р, 322. Ти ме вдигна до самото небе/ и ме свали на Земята./ Знаеш ли, мили, беше по-добре/ да не показваш свойта планета свята. Съвр., 1980, кн. 1, 215.
◊ Външна планета. Астрон. Всяка от планетите в Слънчевата система, която се движи по орбита след Земята и е по-отдалечена от нея от Слънцето. Останалите планети: Марс, Юпитер,.., Нептун и Плутон обикалят около Слънцето по орбити, които са вън от орбитата на Земята, и затова тях наричаме външни планети. Астрон. XI кл 1964, 40. Вътрешна планета. Астрон. Планета, която се намира по-близо от Земята до Слънцето и се движи по орбита коло него между Земята и Слънцето. Меркурий и Венера се виждат само сутрин и вечер недалеч от Слънцето, понеже те са вътрешни планети, т. е. понеже техните орбити са по-малки от земната и те обикалят вътре в пространството между Слънцето и земната орбита. Н. Николов и др., СС, 45. Главна планета. Остар. Всяка от планетите в Слънчевата система, които се движат по свои орбити около Слънцето и имат свои спътници. Малка планета. Астрон. Астероид. Изкуствена планета. Астрон. Летателен космически апарат, създаден от човека, който се движи по орбита около Слънцето. Планета-гигант. Астрон. Всяка от четирите планети (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун), които се движат около Слънцето извън пояса на малките планети (астероидите) и по физическите си характеристики рязко се различават от планетите от земната група. Планета от земната група. Астрон. Всяка от четирите планети (Меркурий, Венера, Марс и Земя), които се движат между Слънцето и пояса на малките планети (астероидите).
— От гр. πλανήτηζ 'блуждаещ; плаващ'. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.