ПЛАНИМЕТРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНИМЀТРИЯ ж. 1. Само ед. Дял от елементарната геометрия, в който се изучават свойствата на равнинните геометрични фигури. В тази статия се разглежда едно свойство, което е достъпно за учениците, запознати с планиметрията и тригонометрията. М, 1968, кн. 5, 12. // Този дял като учебен предмет. Ако пипнеш една сутрин Кольо Кълвача и го попиташ как да си размериш една лехичка на четириъгълник, веднага ще се обърка, макар че от целия клас той най-хубаво чертае по планиметрия. В. Ченков, СНД, 52.

2. Разг. Учебник по този предмет. Министерството на образованието обяви конкурс за написване на планиметрия за VII клас.

— От лат. planum 'равнина' + -метрия.