ПЛАНИМЀТЪР

ПЛАНИМЀТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. Спец. Уред за измерване лицето на фигури, ограничени с произволна затворена линия, чрез обхождане с водещо острие контурите им върху чертеж, план, карта. При изработване на топографо-геодезичните планове в М 1:5000 и 1:2000 площите се изчисляват графически и главно механически (с планиметър). М. Мичев и др. З, 53.

— От лат. planum 'равнина' + -метър.

Списък на думите по буква