ПЛАНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНИНА̀ ж. 1. Геогр. Естествено земно възвишение с огромни размери, височина над 600 м, което има подножие, склон, бѝло и върхове, разнообразна етажирана дървесна растителност в зависимост от височинните си пояси, влияещо върху климата на областта, където е разположено и което е важен източник на вода. Огряна от слънцето, планината откриваше подробности на очертанията си и всички бои, с които я пъстреха сипеи, скали, поляни и гори. Й. Йовков, Разк. II, 73. В полите на планината, между ниски заоблени хълмове,.., се гушеше село Средорек. Д. Димов, Т, 159. Венец от планини ограждаше отвред града. Ст. Загорчинов, ЛСС, 51. На това място планината се разтваряше и оттук беше най-късият път за полето, през няколко все по-ниски ридища надолу. Д. Талев, И, 446. Ето го че и слънцето наднича иззади планината и праща първите си златни зари най-напред отсреща по баира. Т. Влайков, Съч. I 1941, 50. Забутано в планината, селцето изглеждаше съвсем мъничко. Г. Друмев, УКР, 26. Шаро, ти се връщай,/ дириш си белята — / само хора ходят/ горе в планината! Д. Габе, СбХ 1955, 71. Сговорна дружина планина повдига. Послов. Човек с човек се среща, планина с планина се не среща. Послов. Щом планината не отива при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината. Погов.

2. Прен. Разг. Обикн. със следв. предлог от.Огромно количество, огромна маса, голям брой от еднородни или от различни неща (обикн. натрупани на едно място); грамада, куп, купчина. На една страна са наредени каруци, пълни с пъстърма и суджуци, на друга — планини от зеле, пиперки, гулии и моркови режат с ярки петна навъсения ден. К. Константинов, ППГ, 66. — А знаете ли, господине, какви планини от поръчки изпълняваме за Германия? А. Гуляшки, Л, 314. Тогава към това "нищо" все така убедено и разсъдливо той [Кусев] прибавя нови планини от факти. К. Странджев, ЖБ, 19. За първоначалния ареал на разселването на славянските племена е написана планина от научна, популярна и просто "фантастична" литература. Е, 1981, бр. 24, 3.

3. Разг. Мъж, който е много висок и едър. — Иначе как е .. на вид? — попитах аз малко неуверено .. — Планина! — каза тя. — Не си виждал такъв левент. Метър и деветдесет е! Л. Станев, ПХ, 24.

◊ Верижна планина. Геол. Планина, която е много по-голяма на дължина, отколкото в ширина и се състои от свързани ридове и разклонения. Верижните планини, едни от най-величествените постройки на земната кора, се намират все по ръбовете на сегашните или някоигашните континенти.

Пр, 1952, кн. 6, 21. Купеновидна планина. Геол. Планина, която има форма на купа сено, поради вулканичния си произход. Витоша е типична купеновидна планина. Масивна планина. Геол. Планина, която е много и почти еднакво голяма на дължина и ширина. Масивните планини са обикновено старонагънати. Младонагъната планина. Геол. Планина, която се е образувала в по-нова геологична епоха от историята на развитието на Земята. Най-големи младонагънати планини в Европа са: Алпите, Пиренеите, Апенините, Динарските планини, Карпатите и Стара планина. Геогр. VI кл, 1965, 8. Старонагъната планина. Геол. Планина, която е образувана в по-отдалечена, по-стара геологична епоха от историята на развитието на Земята. По-големи старонагънати планини в Европа са Скандинавските, Средноевропейските, Урал, Централният френски масив, масивът Месета и Македоно-Тракийският масив. Геогр., VI кл, 1965, 6.

? Едър (голям, грамаден) като планина; като планина. Разг. За човек, който е с ръст много над средните размери и обикн. с изключителна физическа сила. Напред вървеше едър като планина матрос с килната към темето фуражка. Д. Добревски, БКН, 9. "Добре избрала е: мъж като планина!" К. Христов, ЧБ, 37. А Доко порасна като планина, службата си изкара, мустаци засука и заприпира да се ожени. Чудомир, Избр. пр, 25. Дядо му [на Тропанча] каза, че който пие мечешка вода, израства по-силен от мечка, почва да расте на високо, става планина човек, юнак над юнаците. А. Каралийчев, ПС I, 24. Замъчила се (напънала се) планината, та родила мишка. Разг. Ирон. Употребява се, когато след много усилия се получи малък резултат. Златни планини обещавам. Книж. Много голямо богатство и благополучие, което реално не може да се осъществи (обещавам). Нямам нужда да ви обещавам златни планини; ще работя, колкото ми силите позволяват за интересите на страната и частно за вашите. Ив. Вазов, Съч. VI, 197. Навъсил съм се като Стара планина <през марта>. Разг. Много съм сърдит, мрачен и навъсен. Я се засмей, младо момиче си, какво си се навъсило като Стара планина през марта! Няма да живея със Стара планина. Разг. Няма да съм вечно жив и е по-добре да си поживея сега. Пада / падне (сваля се / свали се, смъква се / смъкне се, снема се) <цяла> планина от гърба (плещите, раменете) ми. Разг. Почувствам голямо облекчение, настъпва краят на нещо, което много ме е измъчвало, освобождавам се от голяма грижа, тежко бреме или неприятно задължение. Да си дойде Въкрил — струваше ѝ се, ще ѝ падне цяла планина от плещите, ще си отдъхне, ще разделят къщните грижи. Г. Караславов, ОХ III, 133. Безверниците и той път нищо не сториха на братята и на манастира. Скопелският кефалия пак ни предизвести. Теодосий въздъхна облекчено. От гърба му се свали цяла планина. Ст. Загорчинов, ДП, 386. И Колчо, който седеше вкъщи облян със студен пот и не си знаеше мястото, и той с облекчение въздъхна, като чу детския плач. От плещите му се сне цяла планина. Т. Влайков, Съч. I 1925, 266-267.Правя от сламката (шушката) планина. Разг. Преувеличавам много. Аз мразя адвокатите. Всичките са мюзефири. От сламката планина правят. Ив. Вазов, съч. XIX, 22. Лоши езици разправяха, че когато полкът им бил на почивка в Беломорието, Юрталана.. докачил доста жълтици от изгладнелите богаташи по оня край. Истина ли беше това, или лъжа.., но приказваха го хората, и мълвата правеше .. от шушката планина. Г. Караславов, С, 95. През (зад) девет планини <в десета>. Разг. Много далече. Та като се сключи съюз между табора и милицията, то дори луково перо няма да се открадне в Разбойна, а ако се открадне, въпросното луково перо ще бъде откраднато през девет планини в десета и ще бъде донесено в Разбойна. Й. Радичков, ВН, 93. Една мома, като мене, има право да разчита на щастие, а сърцето ми говори, че то не е зад девет планини. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 42. Улавям / уловя (хващам / хвана) планината. Разг. 1. Забягвам в планината, за да се укрия от преследване и да живея там свободно. Нападнали сераскера и хазнаха му,.., убили няколко от най-верните пашови слуги и уловили планината. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 548. 2. Ставам хайдутин, бунтовник или партизанин. Караманол слизал в селата, дирел жена с гръдно дете, давал ѝ да накърми сирачето и пак хващал планината. А. Дончев, ВР, 19.