ПЛАНИНИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНИНЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Планински; планинист, планинчев. Току-речи всичките полуострови на Европа са планинити и малки. Д. Манчев, З, 60. Мястото е или съвсем равно без много възвишения, или покрито с бърда и планини; в първий случай земята представя равнина, във вторий случай страна планинита. Д. Манчев, ЗПУ, 32.