ПЛАНИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНЍРАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от планирам и от планирам се. Планирането на крайградската зона обхваща територии, свързани органически с града, с неговото цялостно планиране. Т. Горанов и др. ПА, 109.

ПЛАНЍРАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от планирам². Обичаше да наблюдава планирането на чайките над брега при залез.