ПЛАНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀НОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Архит. Който се отнася до план за застрояване или изграждане на нещо. Плановата композиция на града е тясно снвързана с разположението на тези изходящи магистрали, които образуват скелета на градския организъм. Т. Горанов и др., ПА, 292. В светската архитектура .. въпреки по-богатото планово разпределение и по-сложното пространствено изграждане композицията не губи от яснотата си. М. Бичев, АНВ, 218. След един час ние напускаме хотела и се отправяме към бюрото за планиране на града .. Началникът на плановото бюро е мъж на средна възраст. Н. Фурнаджиев, МП, 81.

2. Който се отнася до планиране, свързан е с планиране на някаква работа, дейност. Не мина месец, "изтеглиха" ме в окръжното управление и ме тикнаха в плановия отдел — референт. Н. Хайтов, ПП, 64. Финансово-производственият план на печатарското отделение се изработва от плановия отдел на предприятието. Ил. Рашков, ПТ, 206. Планова комисия.

3. Който става, извършва се по предварително изготвен план. Главната ни грижа.. ще бъде.. да приобщим селянина към машината,.., да очупим консервативните му схващания, да го приучим към планов труд. А. Гуляшки, МТС, 157. — Стопанството не можа да достигне плановия добив на пшеница. С, 1960, бр. 726, 3. Планова сеитба. Планово стопанство.