ПЛАНОВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛА̀НОВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от планов (в 3 знач.); планиране1. Той обичаше строгия порядък, плановостта, от малък още ненавиждаше хората, които се осланят на "слепия" случай. А. Гуляшки, МТС, 15. Редакцията на вестника трябва да се преустрои, тя трябва да внесе плановост в своята работа, да привлече за сътрудничество постоянни щатни кореспонденти. РД, 1950, бр. 208, 2.