ПЛА̀СА

ПЛА̀СА1 ж. Диал. 1. Пласт, къделя вълна, памук за влачене на ръчен дарак (Н. Геров, РБЯ IV). Обр. Нито гънка, нито пласа от облаче се не вижда по небесния шириней. Ст. Заимов, М III, 329.

2. Одрана ивица кожа (Т. Панчев, РБЯд).

3. Плосък къс, ивица месо; рибица (Т. Панчев, РБЯд).

ПЛА̀СА

ПЛА̀СА2 ж. Диал. Вид мрежа за ловене на риба; серкме.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква