ПЛАСТАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛАСТА̀ЧКА ж. Жена пластач. — Къде се губиш? — попитах. — По нивите — отговори тя, — пластачка съм, утре ще прибираме сеното. В. Караманчев, ЧЗ, 64. Косаче абер изпращат/ до аджи Кунчо чорбаджи:/ — Млого а сяно паднало,/ да прати Кунчо пластачки,/ зелено сяно да пластят! Нар. пес., СбНУ XXIX, 72.