ПЛАСТЍДИ

ПЛАСТЍДИ мн., ед. (рядко) пластѝд, м. Биол. Специфични органоиди на растителната клетка, безцветни или с растителни пигменти, пръснати из протоплазмата ѝ, които са най-важен център на биосинтезата. Багрите у растенията се определят от особени оцветени вещества — пигменти, които се намират в пластидите на клетката, в протоплазмата. Ст. Драганов, ФБР, 36. В протоплазмата на много от растителните клетки се наблюдават телца, наречени пластиди. Едни от тях са зелени и се наричат хлоропласти. Намират се в клетките на зелените части на растенията. Бтн VI кл, 1965, 17. Ако наблюдаваме един пластид в капка вода под микроскоп, ще видим, че пластидът е в постоянно движение. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 50.

— От гр. πλάστις, ‑ίδος 'образуващ'.

Списък на думите по буква