ПЛАСТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАСТЍК, мн. ‑ци, м. Спец. Конструкционен пластичен материал, който при определени условия на обработка се поддава на оформяне, без да се прибягва до рязане или стъргане; пластикат (в 1 знач.). Като изоставяме дървените и циментните пластични материали като несвойствени на финомеханичните конструкции, ще се спрем на: а) Глина и керамични материали; б) Стъкло, глазури и емайли;.. ж) Целулоза и целулозни пластици. Н. Николов, М, 313.

— Фр. plastique.