ПЛАСТИР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАСТЍР м. Фарм. Ивица от специална непропусклива материя или мушамичка, намазана с гъсто лековито вещество, която се залепва върху раничка, мазол и под. По-малко приложение в дерматотерапията намират лаковете, пластирите и клейовете. И. Петков и др., КВБ, 58. За вънкашното нагрявание на стомаха или на стомахната област ние можеме да употребиме подвезки или пластир. Зн., 1875, бр. 22-23, 346.

— Нем. Plastir. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.