ПЛАСТИФИКА̀ТОРИ

ПЛАСТИФИКА̀ТОРИ мн., ед. (рядко) пластификатор м. Спец. 1. Органични вещества, които се прибавят към пластмасите, за да се намали тяхната твърдост и да се увеличи гъвкавостта и еластичността им. За подовата настилка е необходимо тя да бъде мека и еластична при обикновена температура. Тези качества се получават чрез добавяне на така наречените пластификатори (омекчители) при приготвянето на пластмасата. Н. Гудев, ПН, 5. В пластичните смеси участвуват: 1) Свързващи вещества или същински пластици. 2) Веще‑

ства, повишаващи пластичността, наречени пластификатори и 3) Разни допълнителни материали. Н. Николов, М, 310. В лакобояджийското производство се използват пластификатори. Те са нелетливи течности, които остават във филма след неговото изсъхване и му придават еластичност. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 486.

2. Повърхнинно активни вещества с изолационни качества, които се добавят към циментов или друг строителен разтвор, за да увеличат обработваемостта и еластичността на сместа. Намаляване на водоциментното отношение може да се постигне чрез употреба на специални добавки — пластификатори, които обезпечават нормалната подвижност на тестото [цимент] при намалено водно съдържание. В. Костов, ХС, 53.

— Нем. Plastifikator.

Списък на думите по буква