ПЛАСТЍЧНОСТ

ПЛАСТЍЧНОСТ1, ‑тта̀, мн. няма, ж. Спец. Свойство на твърдите материали и тела да изменят формата и размера си при външно въздействие, без да се разрушават. Пластичност на глините и глинестите скали наричаме способността им при навлажняване и под действието на натиск да изменят своята форма, без видимо да се напукат. Р. Христов и др., Г, 163. Вълненият плат запазва качествата на вълненото влакно — хигроскопичност, еластичност, пъргавина и пластичност. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 48.

ПЛАСТЍЧНОСТ

ПЛАСТЍЧНОСТ2, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от пластичен2. 1. За движевия — гъвкавост, грациозност, изящност. Ансамбълът изпълни танците с лекота и подчертана пластичност.

2. Изразителност, образност, експресивност. Смирненски с дълбоко проникновение и ярка пластичност извайва образа на разтревожената жена и загатва за мъчителните ѝ преживявания. Христом. VIII кл, 43. В единия ъгъл се виждаше .. неповторимият по красотата и силата на пластичността си бюст на Иван Кръстител от Донатело. П. Льочев, ПБП, 44.

Списък на думите по буква